програма
Развитие на туризма

Селището е разположено на 370 м. надморска височина по долината на река Чепинска, на прехода между Горно-Тракийската низина и северозападните склонове на Родопите. Намира се на 100 км. югоизточно от София, на 50 км. западно от Пловдив, на 17км. от Пазарджик и 25 км. от Велинград.

Налице е сравнително добра транспортна достъпност. Теснолинеен железен път свързва Варвара с националната жп мрежа. В югозападна посока уникалната по рода си теснолинейка води до Велинград, Разлог, Банско, Добринище и редица по-отдалечени планински селища в Родопите Пирин планина. Шосейната мрежа в района е представена основно от второкласни пътища (в добро състояние). В непосредствена близост до селото минава старият първокласен път от София за Пазарджик и Пловдив, а до автомагистрала Тракия трябва да се пропътуват 20 км.

Тази кратка характеристика на транспортно-географското положение показва, че селото е лесно и бързо достъпно от двата най-големи града в България, където се формира най-значимото търсене за краткотраен и дълготраен отдих.

Близостта до утвърдени туристически центрове като Велинград, Банско, язовир Батак и др. предполага сериозна конкуренция от тяхна страна, която затруднява излизането на Варвара като нова дестинация на туристическия пазар.Същевременно тази близост има и своите положителни страни – тя дава възможност за включването на селото в общ регионален туристически продукт, комбиниращ елементи на балнеолечебния, планинския, познавателния и селския туризъм.

Селото и прилежащите му околности разполагат с ресурсен потенциал , които позволява развитието на туризма като съпътстваща дейност и дава възможност за реализирането на допълнителни доходи за неговите жители. Необходимо е да се отбележи, че по-голямата част от наличните ресурси не са включени в реалното предлагане и изискват сериозни финансови инвестиции за изграждане на инфраструктура, база за настаняване и предлагане на допълнителни услуги, които да формират конкурентноспособен туристически продукт.

Природни рекреационни ресурси . От особено голямо значение е наличието на множество минерални извори с общ дебит около 24л/сек. и температура от 34°С до 91°С. По състав водите са сулфатно-хидрокарбонатни, натриеви флуорни и силициеви с минерализация около 81 мг/л. богати са микрокомпоненти и се препоръчват при лечение на болести на опорно-двигателния апарат, неврози, невралгии, стомашни и гинекологични заболявания.

Минералните води, в съчетание преходното разположение на селото между Родопите и Горно-Тракийската низина, създават изключително благоприятен микроклимат.През цялата година температурите са с 3-4°С по-високи в сравнение с околните територии.Същевременно тук постоянно действа въздушно течение от планината, което прочиства въздуха и създава усещане за свежест.

Планинският релеф, живописната долина на река Чепинска, бистрите вирове с риба, добре запазените широколистни и иглолистни гори с изобилие от диворастящи плодове, гъби и лечебни растения допълват набора от природни рекреационни ресурси. Особен интерес представляват находищата на билките “Бабини зъби”, известни още като “българската Виагра”. Всичко изброено създава отлични предпоставки наред с балнеолечението, да се практикува и редица дейности на “зеления” туризъм. Могат да се предприемат кратки разходки в околностите на селото, както и по-дълги пешеходни преходи. Съществуват условия за организирането на пикници сред природата (с прясно уловена риба или печене на чеверме), конна езда, велотуризъм и т.н.

Село Варвара датира от началото на V в., за което свидетелстват останките от крепостна стена в покрайнините му. Това е едно от малкото селища в България, които са запазили името си непроменено през всички периоди, независимо от историческите превратности.

Има построени две църкви: “Св. Варвара” от 1812 год. и “Св. Марина”, култов център от началото на V век – ранновизантийска епоха, с наличието на изворна вода, според предания – лекува очите; заедно с параклис към нея; параклиса “Св. Георги”, както и крепостта “Доварите”.

Има исторически музей, къдито са представени традиционни за селото занаяти. Интерес представлява самобитното отбелязване на следните по-важни празници:

• 1 януари – кукерски празници за посрещане на Нова година;
• 6 май – обреден гергьовски празник, свързан с овцевъдството като основен поминък в селото;
• 17 юли – денят на Св. Марина – летен празник на плодородието;
• 4 декември – денят на Св. Варвара – официолен празник на селото, отбелязван с божествена литургия в черквата и богата фолклорна програма на самодейни танцови и певчески състави в читалището.

Тези ресурси не могат да се разглеждат като основен мотив за посещение, но в съчетание със съхранената селска среда и начин на живот, биха могли успешно да допълнят туристическото предлагане на с. Варвара и района.

В селото живеят около 3 000 души, като 40% от тях са в надтрудоспособна възраст. Делът на младите хора е само 10 – 15%. Безработицата, която в последните години достига 70%, е сред най-сериозните икономически и социални проблеми. Необходимо е да се търсят алтернативи на досегашното развитие, които да позволят по-пълното използване на наличния потенциал и постигането на по-добро жизнено равнище. Една от тези алтернативи би могла да бъде свързана с туризма.

В структурата на месната икономика основна роля играе дървообработването, както и двата завода за стоменени тръби и метални конструкции. Съществуващите промишлени предприятия на този етап не създават екологични проблеми, и не представляват пречка за развитие на туристическа дейност в района.

Сериозно място в икономиката на селището има земеделието. Както растениевъдството, така и животновъдството се развиват не на едромащабен фермерски принцип, а в неголеми лични стопанства. Отглежда се основно тютюн и в по-малка степен – зеленчуци и зърнени култури. Добре виреят смокини и лешници. Правят се опити за развъждане на киви и за оранжерийно произвоство на цветя. Животновъдството е традиционно за района – отглеждат се овце, кози и едър рогат добитък, свине, пуйки, кокошки, патици, гъски, зайци и др.

Развитието на такъв тип земеделие е изключително благоприятно от гледна точка на туризма. То може да обезпечава пресни и екологично чисти продукти за трапезата на всеки гост в селото. Същевременно част от дейностите в стопанството представляват истинска атрация за посетителите.

Традиционен поминък за селото е събирането и сушенето на екологично чисти билки, горски плодове и гъби (лайка, липов цвят, жълт кантарион, риган, мащерка, беладона, бъз, шипки, горски къпини, малини, боровинки и т.н.) Това също са дейности, към които туристите биха проявили интерес.

В тази връзка производството на домашен мед, плодова и акациева ракия, изграждането на мандра, цехове за пакетиране на чай, както и развитието на местните занаяти не само би повишило благосъстоянието на хората от селото и региона, но би могло да се използва като допълнителен ресурс за развитие на селски и еко-туризъм. За създаването на качествен и конкурентноспособен туристически продукт, обаче не може да става дума без наличието на подходяща база за настаняване, обща и специализирана инфраструктура.

Село Варвара наброява около 1 000 къщи, 95% от които са солидни постройки. Преобладават двуетажни сгради със жилищна площ средно около 70 кв. м. и малки дворове, където всяко семейство отглежда домашни животни, зеленчуци и плодове. Повечето от къщите разполагат с кухни и бани, но тоалетните са от градински тип. Отоплението на жилищата е с твърдо гориво, като много от новопостроените домове имат локално парно.

Селото е добре водоснабдено и 100% електрифицирано. Няма централизирана канализация, макар проект за изграждането й да съществува от 10 години. Комуникациите са на приемливо ниво. Селището е изцяло телефонизирано, има обхват за мобилните връзки и поща, както и потенциална техническа възможност за достъп до интернет.

Транспортните връзки с близо разположените градове са осигурени от железопътен и междуградски автобусен превоз, като от Пазарджик до Варвара автобусите се движат през 40 мин, както и от София за Варвара и Велинград през 3 часа. Няма директна връзка до яз. Батак, Пещера, Юндола и други близки центрове, които представляват интерес за туристически посещения.

Социалната инфраструктура е сравнително добре развита. Варвара разполага със здравна служба с персонал от селото, частна клиника и аптека. Търговската мрежа е представена от фурна за хляб, кланица за месо, цех за колбаси и деликатеси, множество магазини, 5 ресторанта и дискотека.

Културната дейност е съсредоточена в местното читалище, където се помещава киносалон за 200 души, библиотека и зала за банкети. Към него са формирани женска и мъжка група за народни песни и самодеен танцов състав.

На настоящия етап те са в крайно незадоволително състояние и не създават предпоставки за формирането на туристически продукт, отговарящ на наличния ресурсен потенциал и съвременното търсене. Настанителната база в селото е представена от два хотела и пет броя семейни бунгала.

Съществува възможност и желание от страна на местните хора част от наличния жилижен фонд да бъде включен в туристическа експлоатация във връзка с развитието на селски и еко-туризъм. До сега готовност за такова участие са декларирани четири семейства, но набирането на желаещи продължава.

На около 20 км. от Варвара в нископланинската зона има изградени две хижи – “Милеви скали” Н=1593 м. “Равно боре” Н=1050 м, които са свързани със селото с шосеен път в отлично състояние.

Спортно -туристическите съоръжения, доколкото ги има, са концентрирани в селото. Те са недостатъчни и силно амортизирани. Варвара разполага с електрифициран спортен стадион със стандартни размери, спортна площадка в крайно лошо състояние. Ясно се очертава необходимостта от отдаване минералните води на концесия и привличане на инвестиции за основна реконструкция на инфраструктурата за балнолечение. Съществуващата база може да се използва като основа за изграждането на рехабилитационен център с условия за терапевтични и профилактични процедури, възможности за спорт, хранене и развлечения на съвременно равнище.

Туристическата инфраструктура извън селото е твърде оскъдна. Има множество пешеходни пътеки, част от които са маркирани. Няма изградени кътове за почивка сред природата, информационни табла, велоалеи и т.н. Въз основа на направената кратка характеристика на рекреационно-туристическите ресурси, социално-икономическата среда и наличната материално-техническа база, в с. Варвара се очертават два основни вида туризъм, които са възможни и перспективни за развитие – балнеолечение и “селски” туризъм.

Балнеолечението е перспективно в дългосрочен план, но то изисква сериозни инвестиции, които на този етап едва ли могат да бъдат привлечени. От друга страна, селският туризъм, включващ природно и културно ориентирани дейности в селска среда, е особено подходящ за първоначално усвояване на туристическия потенциал, при широко участие на местното население, сравнително по-малки финансови разходи и понижен реск. Целесъобразно е да се разработят продукти, ориентирани към различни пазарни групи, с възможност за множество комбинации в зависимост от конкректните предпочитания:

• Пешеходни преходи, съчетани с бране на билки и горски плодове, риболов и пикници на открито;
• Пътуване с единствената действаща теснолинейка в България, която се движи с много ниска скорост и минава през живописни, рядко посещавани и труднодостъпни местности в Родопите и Пирин, Аврамови колиби, най-високата гара в Европа.
• Велосипеден туризъм и разходки с коне, комбинирани с познавателни дейности на базата на сравнително близко разположени природни и антропогенни обекти (Св. Марина, крепоста “Доварите”);
• Туристически дейности, ориентирани към селския начин на живот, бита и културата в този край на България (вкл. Запознаване с обичаите и занаятите на различни етнически групи, дегустация и/или участие в приготвянето на местни специалитети и т.н.).